Сряда, 22.11.2017, 01:10
Приветствую Вас Гост | RSS

 Трето основно училище "Петко Рачов Славейков"  гр. Търговище

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Главная » 2014 » Ноември » 22 » Литературен конкурс "Магията на палавите думи"
14:51
Литературен конкурс "Магията на палавите думи"

Багрите на есента

            Есента дойде! Дойде и училището, краят на лятото и лятната ваканция. Отлетяха птиците , а някои от животните се подготвят за дълъг зимен сън.

            Стана мокро, на локвички и кално, но все пак килимчето от шарки си е на същото място.

            Изпопадаха зелените корони и се превърнаха в жълто-оранжеви пътечки.Денят стана по-къс, а нощта по-дълга – красива, тиха и спокойна.

После небето се изпълни с намръщени облаци и започнаха поройни дъждове.

А дърветата и гнездата, макар и красиви, са много самотни без своите чуруликащи  птички, живеещи в тях.

            Слънцето като малко дете се крие зад оградата от облаци и се появява все по-рядко и по-рядко. И така ще е докато не дойде пролетта и не реши да ни огрее с усмивката си.

            Макар и с носталгия, всички се сбогуваме с лятото, ефирните дрехи и топлото време. Но се радваме на листопада и очакваме с трепет бялата снежна зима.

 

Виолина Стойчева Илиева - 7.б клас

 

Обичам моето училище

 

            Здравейте! Аз съм Валерия. Искам накратко да ви обясня защо обичам моето училище.

            И така…уча тук от първи клас, в моето Трето основно!  Всички бяхме притеснени в началото - е, и аз бях. Но с времето видяхме колко е хубаво да има хора,  които да ги е грижа за нас. Тези хора,  разбира се , са нашите учители. А тях наистина ги е грижа. Понякога си мислим, че учителите не ни харесват и затова ни се карат, но всъщност те го правят тъкмо защото ги е грижа , защото се тревожат за нас. Искат да сме умни и добри.

            Аз обичам училището си, защото тук има прекрасни учители, а също така ,защото като цяло хората, чувствата и моментите са удивителни. Тук е като една весела пързалка с много препятствия, които обаче не са трудни.

Сигурна съм, че с малко усилия  можем да се справяме  чудесно. Обичам училището си, учителите си, моментите през всичките тези години и най-вече това, че научих неща, които само тук и никъде другаде не бих могла.

            Пожелавам на съучениците си успехи, а на училището – много любов в него!

 

Валерия  Евгениева Христова – 7.а клас

 

Началото – прекраченият училищен праг

 

            Началото за всички нас е, когато прекрачим за първи път прага на училището. Родителите ни се доверяват на учителите ни. А учителите ни дават не само знания, учат ни  не само на математика и български език, но се опитват да ни направят общителни и добри към другите.

            Училището ни учи на отговорност, тя няма да ни трябва само сега, а през целия ни живот.

Тук се срещаме и с нашите съученици, за които после разбираме, че винаги можем да разчитаме. Аз имам много приятели в класа, които никога няма да заменя и ще съм съсипана, ако те ме изоставят.Защото човек без приятели е нищо. Приятелите и учителите ни дават подкрепата, от която имаме понякога нужда.

 И до ден днешен учителите изпращат абитуриентите със сълзи на очи, защото знаят, че те, отлитайки от своето училищно гнездо продължават живота си, но този път сами. Знам, че и аз ще продължа своя живот сама, но знам също, че ще се справям благодарение на хората, които ме учат сега и ми помагат да се развивам. Трябва да уважаваме своите учители, защото те са нашите родители докато сме в училище. А училището си го обичам много – то е голямо, просторно и красиво.

Благодаря ти, мое училище!

 

Гизем Кенан Кямил – 7.а клас

 

Живот на мотор

 

            Първият  мотоциклет е създаден  през 1885 година в днешен Щутгард. Създателите му са Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах. Машината се е задвижвала от бензинов двигател и е развивала главозамайващите  12 км/ч.

            Човекът винаги се е стремял към нещо повече – високи скорости, свобода, по-дълги и по-разнообразни пътешествия.Преди време това желание се е осъществявало с помощта на коне.За да скъсяват разстоянията и да се движат по-удобно и по-бързо, хората започнали да измайсторяват  нови и нови средства за придвижване. Докато в миналото сме разполагали с ограничен брой чифтокопитни, то днес имаме в пъти повече мощност на конските сили. С течение на времето едни механизми са се оказали по-практични, други не чак толкова, но безспорно първото място за скорост, удоволствие и тръпка  принадлежи на мотоциклета. Създаването му е обект на спорове и дебати. Едно е сигурно – „родил се е” преди  автомобила.

            „Пътят е страшен, но славен”, е казал Ботев и не е сгрешил.Няма да се впускам в литературни анализи, но е факт, че двуколесното е претърпяло тежки промени, за да достигне съвременния си облик и предназначение.

            Защото моторът не е само средство за придвижване, моторът е начин на живот. Грижата и поддръжката му са цяла култура.Обгрижването и преживяванията около един мотор са превърнати почти в религия. Тя разкрива, че истинският живот започва някъде извън градската среда, по безкрайните пътища, където се срещат много по-истински хора, а изживяванията са по-изпълващи и обсебващи.Моторът просто е начин на живот!

 

Валентин Огнянов Стоянов – 7.а клас

 

Училище любимо

 

Искам да споделя с вас,

ученик съм в четвърти клас.

В училището ми любимо

аз се уча и играя.

И го обичам – зная!

Таз година съм решил,

аз да бъда по-добър.

Ще се постарая аз повече да зная,

в къщи да не се шляя,

а да подреждам своята стая.

Ще помагам на другите в беда

и ще си мечтая да са щастливи всички деца!

 

Борислав Митков Димов – 4.а клас

 

 

Моите малки желания, моите малки мечти

 

            Мисля си, че живеем в объркано време, с объркани хора, хора без мечти, хора със странни желания.Парите владеят света и определят съдбите на хората.

            Аз съм малко момиче, с малки мечти и желания. Не искам обаче да се чувствам като малка мравка, върху която всеки може да стъпи. Не искам всички да гледат през мене, като че не съществувам.Искам да бъда ценена, да имам кого да обичам и аз да бъда обичана.

            Имам си една малка мечта – да порасна здрава и щастлива, да мога да уча и да живея в щастливо семейство.Мама и тате да са добри, да имат добра работа, да имаме красив дом.Да сме щастливи- аз и моите братя.Да се изуча, за да стана медицинска сестра.

 Искам да дам на близките си и хората около мен цялата си любов, с която е изпълнено сърцето ми.Когато виждам човешката болка, сърцето ми прелива от мъка, очите ми се пълнят със сълзи.Ако можех да променя света, бих дала на всички поравно слънце и обич.

Това е моята малка мечта.Много ли искам?

 

Силвия Надеждова Емилова – 5.а клас

 

 

 

 

 

 

Учители будители

 

На другарчетата свои

от четвърти „а” клас

в един светъл, слънчев ден,

започнах да се хваля аз.

 

Как любимите учители,

всеки ден и даже час,

ни обучават, за да преминем

поумнели в пети клас!

 

Мохамед Хасан Орманджи – 4.а клас

 

Просмотров: 145 | Добавил: treto_ou | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *:
Вход на сайт
Търсене
Календар
«  Ноември 2014  »
ПнВтСрЧтПтСбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Полезни връзки


  • Copyright MyCorp © 2017
    Создать бесплатный сайт с uCoz