Ученическо творчество

Пролетно спасение

         Зимата настъпва бавно към горското кралство.Катеричката с тромпет я възвестява , излязла на стълбичката пред топлата си хралупа.Пред хралупата на съседното дърво стои на пост  вълкът с копие в ръка и шлем на главата.До него гори факла.Осветява и голяма здрава паяжина , която е заключена , защото е портал към едно много опасно измерение , пълно с чудовища.Отгоре едно паяче следи някой да не открадне ключа.Но много жители на кралството се страхуват.Обаче не от чудовищата , а от снега , въпреки че дървените кули и хралупите са украсени с коледни топки.Вълнуват се дори и насекомите.Едно малко животинче са опитва да се скрие зад корените на едно дърво, но не подозира ,че опашката му се вижда и стърчи навън.

         Какво да направи Раиса ,кралицата на горското кралство и на неговите жители ,за да успокои всички?Решава да удължи деня и да скъси нощта.Така ще прогони зимата.Качва се на кораба си от звезден прах , разстила отдолу звездно покривало и полита към небето.После пуска котва в облаците и започва да танцува.Гъдулчо , нейният придворен шут , е седнал на ръба на месечинката , свири чудна песен , а нотите оживяват.Кралицата е във възторг, чувства се лека , ще успее.

         Успява наистина , но…след три месеца.Тогава идва пролетта.Раиса отива при Усмивка и Смехоранчо , най-малките, но и най-верните и помощници.И те като нея обичат да танцуват , ала не на небето , а долу-на земята , близо до горското кралство.Там е кристалното езеро.Усмивка , която е фея,а Смехоранчо –елф , са се качили на най-голямата и прелестна лилия в езерото.Хванали са се за ръце и щастливо танцуват.Доволни са, защото като всички феи и елфи , и те не обичат зимата.Обичат танците и музиката.Имат оркестър от жабчовци , който свири ли , свири.Жабчо Фингъл свири на виолончело , Хермелин – на тромпет , а пък Младши –на триангъл.Ароматни свещи плават на листенца наоколо и всичко е прекрасно.

         С музика и танци зимата си е отишла.

автор: Даяна Валентинова Станева

ментор:Теменужка Стойкова Генчева –ст.учител по БЕЛ

За въздействието на прошката

         Би трябвало да си готов да простиш на всеки, защото няма безгрешни хора. Може би целият свят е изграден от  грешки. Ако грешките не се прощават , как съгрешилият ще се поправи?Затова в човешкото съзнание трябва да има място за прошка. Иначе самият ти започваш да градиш омраза към съгрешилия. А омразата е по-тежка болест  и от рака. Тя те разгражда отвътре. Прошката е лекът ,който трябва да си позволиш. Този лек наистина е много скъп. И за съжаление някои не могат да си го позволят.

         Уви и аз греша. Някои ми прощават , други не. И все някога в нашия живот ще дойде момент , в който ще осъзнаем , че всеки има право на нов шанс. Може би ще го осъзнаем , когато ние се нуждаем от този шанс.

         Човешко е да се греши , още по-човешко е да се прощава. През целия си живот вървим по стръмен път. Когато не можем да простим , ние спираме на едно място.

         Вече сме в такава възраст , в която трябва да вземаме по-зрели решения , ала сърцето сякаш никак не е зряло. Трябва да се  оформим като характери. Но самите ние дали трябва да грешим? Трябва да мислим , преди да действаме , преди например да обидим някого.

         Бих простила на онзи , който се покае , който осъзнае грешката си. Може да съградим много на основата на една прошка.Нейното въздействие , на прошката , е много силно.

Даяна Валентинова Станева

Конкурсът се проведе през " Славейковите дни"- седмицата, предшестваща патронния празник на училището. С желание и вълнение участваха ученици от всички класове. Ето някои от наградените творби: 

Есенни настроения

        Есента е навсякъде – с нападали жълти, червени и зелени листа. Чист въздух, много плодове. Винаги, когато изляза от къщи, виждам навсякъде листа – някои под дърветата, други събрани на купчини от хората. Есента е красива, но дърветата са толкова голи без големите си зелени корони... По покривите на къщите, по асфалта – листата са разпръснати навсякъде и приличат на килими от цветни парцали.

       Поглеждам към небето и виждам цяло ято птици, отлитащи на юг. Обхваща ме тъга по лятото, което вече отлита. Но всеки сезон си има своите хубави страни. През есента има изобилие от круши, ябълки и грозде. Изобщо... за мен есента е сезон с най-различни оттенъци – червен, жълт, зелен, сив. Червеният - за вече изсъхналите и паднали листа. Жълтият – за тези, които току-що са паднали. Зеленият – за листата, които все още се държат за оголелите дървета и сивият – за гъстите, закриващи почти всичко мъгли. Всеки трябва да обича есента заради разнообразието и`.

 Виолина Стойчева Илиева 

Моето семейство

    За мен моето семейство е най-ценното нещо в живота ми.

   Каквото и да стане, родителите ми винаги ме подкрепят. Аз знам, че мога винаги да разчитам на тях. Затова много ги ценя и уважавам.

    Моето семейство е малко. Аз живея с мама, тати и кака.

   Моите баби и дядовци живеят на село, но ние редовно ги посещаваме. На празници всички се събираме, много сме сплотени. С моите родители аз прекарвам безброй хубави и незабравими дни. Те са готови да направят всичко за мен, за да бъда добре и да съм щастлив. Много ги обичам, те са всичко за мен.

  Юмит Хасанов Алимов 

Приказка

 Имало една приказка златна за родния край,

там където мирешели рози през май,

там където Есента е най- красива,

а Зимата е една горска самодива.

 И щом пролетта се пробуди,

цялата гора зелена

е в пролетна премяна пременена.

И с лястовича песен озвучена.

И така свършва таз приказка стара

за моята земя позната.

На пейзажи и природни блага богата.

Даяна Валентинова Станева